През цялото време докато слушах този епизод, изникваха в мен всякакви безумни процеси на които съм бил свидетел, или които съм се опитвал да боря и нагодя за да върви работата. И, винаги ми е било чудно, ЗАЩО? Защо мениджърския екип не разбира колко малко усилия в правилна посока са нужни за да се постигне повече. Например, че парите са по-маловажни от отношението към хората. Ако наемеш правилните хора, единственото което ти остава е - да делегираш права и да слушаш. Толкова е лесно. Колкото до процесите, когато нещо е тъпо, същите тези правилни хора ще намерят най-прекия път към нетъпото. Приятно слушане.
Работил съм в огромна корпорация, управлявал съм хора, управлявал съм процеси, управлявали са мен, управлявали са моите процеси. Обаче, до ден днешен се чудя как все още съществуват някои от тези компании. Никаква визия, хаоса се вижда само отвътре, отвън изглежда напудрено. Процесите са толкова стари, че Уиндоус 95 е нов. Отгоре се гледа само екселската таблица, коята казва че фирмата е на печалба, и заради това нищо не се пипа. Мениджмънта е на покъртително ниско ниво, пещерните хора са имали сигурно по-добра структура за управление на хора, пардон - на примати. Един вид, Сизиф би бил щастливец в такива компании, толкова по-смислен е неговия камък. Но, мамка му- продължават да съществуват! Конкуренцията в някои сектори е толкова заспала, че няма пуш за да бутне тия несмислени действия и да превземе пазара. Остарели разбирания, не делегираме права, не... Учим се от миналото, но в действията ни не са втъкани нови технологии и разбирания, защото не гледаме напред, а назад. Финалът, финалът обаче, той винаги е един ѝ същ. Дарвин е прав, само времето отнема повече от очакванията ни.
Благодаря ви Точка 2.
А, аз все още търся поле за изява.
Write a comment