Podcast

"Хората използват рационалните си знания само, за да прикриват, да придават логично, рационално лустро на своите нелогични действия."

След тези встъпителни слова на Вилфредо Парето, е време да ви кажа нещо важно за мен. След като зарязах телевизията, трябваше да я заместя с нещо, което да занимава свободното ми време. Нещо, което да ме кара да мисля, нещо, което да ме впечатлява, нещо... Подкастите напълно се вписаха в това търсене на Нещото. Изборът на български подкасти не е голям, но за сметка на това е доста надценен. От прослушаните, бързо си направих извода, че първенците по слушания не е задължително да отговарят на първенци по качество. И, под качество, нямам предвид звуково такова. Говоря за това посевместно словоблудстване, логорея направо. Аз го наричам "Синдрома на Слави Трифонов". Ако сте изгледали N на брой от неговото предаване, не е възможно да не сте забелязали, как при всички гости които са му гостували, той винаги говори повече от тях, той винаги знае и е правил нещата, което те са правили. Той винаги е по-по-най. Та, драги ми смехурковци, същото е при голяма част от българската подкаст индустрия. Егото е много голямо. Но, хайде да минем на хубавата част. Сред всичката плява, има доста подкасти, които си струват, поне за мен, не е задължително за вас да е така. Тук ще се спра на няколко от тях. Ще ги изброя, без да го приемате като класация. Първи ще сложа подкаста "Непремиримите". Ако обичате истории на личности, на хора, успели, преборили се с нещо, на хора, които имат какво да кажат, този подкаст е за вас. Аз няма как да скрия личното си пристрастие към този формат, поради факта, че много обичам документалистиката и истинските истории за хора. Заслугата на автора е голяма, защото от въпросите към гостите си личи, че той подхожда доста професионално. В същата категория попадат още два доста добри подкаста-Свръхчовекът с Георги Ненов и 2&200 Подкаст. Стига хвалби, че трябва да останат и за другите. Сега ще ви дам линк за един друг подкаст, който за съжаление е спрял и въпреки няколкото разменени писма с авторите и техните обещания на моята молба да продължат, това все още не се е случило. Става дума за подкаста  Предприемачите. Този подкаст е подранил с времето си. По негово време надали въобще е имало ѝ 1% слушатели в България на подкасти. Най-вероятно са се броели на пръстите на двете ми ръце. Авторите се занимават с теми около духа на пионерстването в бизнеса и  предприемачеството. Даже към днешна дата, голяма част от епизодите звучат доста съвременно. Има теми, актуални ѝ до днес. Аз тъй като от около три години почнах да се интересувам от икономическите теми на живота, започнах да тъгувам на борса, следя всички важни за мен икономически и политически новини, искам да ви кажа, че ако по времето на този подкаст бях го слушал и бях се интересувал от темите, сега щях да съм притежател на акции от едни от най-големите победители в света. Не го казвам със съжаление, а като реклама на хората стоящи зад подкаста.  Минавам рязко към следващия подкаст, а именно " Създателите-дигиталните оптимисти на България". Няма как да скрия пристрастията си към Жюстин Томс. Тя е един от малкото хора, които където ѝ да мерна в пространството, знам че мога да очаквам нещо стойностно. Няма нужда да ви казвам за какво иде реч, чуйте един епизод и сами преценете дали това е вашия подкаст. За финал, още няколко подкаста, които ще спомена в едно изречение-"60 минути свобода", "Говорѝ Интернет", "Етикаст", "Devcast", "Какво научих днес", "Почти наука", "Парите говорят" "ТехБалон", "Hill Season". Всеки един от последните си струва, въпреки че аз лично имам доста забележки към някои от тях и не слушам всичките им епизоди или части. Съжалявам ако сте подкастър и не виждате препратка към творението си, може да се дължи на това, че не съм ви забелязал, или пък е, защото сте далеч от моите критерии за качество на съдържанието. Аз самият имах кратък подкаст инспириънс, но реших, че не мога да правя компромис, и спрях. Спорта ме е научил да се боря, но ме е научил ѝ на едно много важно друго нещо-да знам кога да се откажа. Е, не е задължително да се отказвате завинаги, понякога е нужно да спрете, да се огледате, да направите нужните промени, за да продължите.  Това е драги ми смехурковци, забавлявайте се, бъдете нащрек, учете, проваляйте се, изправяйте се и продължавайте.