За Берлинската стена в мисленето

Тъй като моята скромна личност, никога не е успявала да обуздае множеството мисли в главата си, сега ще ви споделя няколко неща за света, който ни заобикаля.

Ще започна от това, което от доста години се опитвам да разбера - защо хората, в ерата на толкова лесен достъп до информация, продължават да са като коне с капаци. Едно от нещата, които преди време споделих в туитърбе "феноменалния" измамен подход на мобилните оператори, да ни взимат пари за мобилен интернет според количеството изразходвани мегабайти. И, за мое голямо учудване, срещнах само хейт. Изляха се едни глупости, без нито един смислен аргумент в полза на операторите. Така, нека дадем малко дълбочина на спора. Значи, както всичко в нашия свят, за да имаме отправна точка, трябва да подложим примера, като го съпоставим с нещо. Един вид, нашия свят работи със сравнения. За да си обясним бялото, трябва да има черно, за да има добро-злото е задължителен елемент... Та, да не се отплесвам. Ако вземем досегашния ни опит в подобен тип услуги, най-близки са ни доставката на ток и вода. И при двете, имаме цена, която е образувана на доставено количество. Разликата между двете е, че водата не я произвеждаме, но пък я пречистваме. Но, ѝ при двете имаме процес, в който са включени доста материали и труд за достигнат до нас. Има доста смисъл цената да е образувана на база количество доставен материал. За да произведе ток една централа, независимо от какъв тип е тя, имаме машини и ресурс. Ресурса, ако не е вода, слънце или вятър, трябва да се добие, той не пада просто ей така от небето, което също оскъпява процеса. После, имаме хора поддържащи всички тези машини. Накрая идва инфраструктурата, която е материална-тръби, жици, бла, бла. При тях има амортизация и срок на годност. Та, включвайки всички тези процеси в бизнес модела, капиталиста е стигнал до извода, че най-лесно е да се определи цена на база количетсво доставен материал. Има логика. Нека сега обаче погледнем Интернет. Интернет, драги ми смехурковци, не е материален продукт, не можеш да го пипнеш и хванеш. Така, както не можеш да пипнеш и хванеш словото. Това е ресурс, произведен от милиони хора по света, пишещи, снимащи,... То идва от всякакъв вид личности, които опитвайки се да бъдат следващия Гьоте, Моцарт или Кенеди, попадат най-често в категорията инфлуенсър, без да имат въобще заслуги да се наричат такива. Ма, това е една друга тема, която ще засегна някой друг път. Само ще вметна, че като имаш милион брой гледания в тубата, това не те прави инфлуенсър в онзи, истинския смисъл на тази дума. Щото, ако беше така, то "Gangnam Style" трябваше да е най-великото музикално произведение. Та, да се върнем на Интернет и мобилните оператори. Те ни пускат интеренет в телефоните, но ни чарджат на мегабайт? Хм, защо? Произвеждате ли го, купувате ли го от някоя сергия на женския пазар, продуцирате ли го? Сега, знам какво ще кажат повечето от вас, ма то има антени, ретранслатори, бла-бла... Има, да, проблемът в тях е, че просто не могат да обслужат всички наведнъж. Имат един единствен, но огромен проблем, капацитета на броя хора до които достигат. Именно заради това, на големи събития като мачове, концерти и други такива, може да се случи да нямате обхват. Но, замислете се за друго, защо наземния оператор не ви чарджи за мегабайт, а мобилния го прави. Нима той не е положил труд, кабели? Като намерите отговора и още смятате че е справедливо да обуслявят така цената, ми се обадете.

Сега рязко да сменя темата, че имам и други неща за казване. Другата ми мисъл е свързана с бъдещето което ни очаква. Смятам, че след време ще има една нация. И, тя най-вероятно няма да бъде обвързана с държава, а с фирма. Един вид, няма да сме американци или китайци, а ще сме амазонци или гугълци. Ако погледнете историята назад, колкото повече се приближавате към 2020, толкова повече ще видите как броя на нациите се смалява, населението расте. "Проблемът" на нациите в момента е, че те са обвързани с територия. Допреди 20 години, Гугъл или Епъл бяха американски компании, която държавата САЩ, срещу рекет наречен данък, беше техен покровител и защитник. Сега, всички големи компании са международни. Гугъл е навсякъде. Е, почти навсякъде. Гугъл все още се нуждае от покровителство, но това все повече се променя. Да не говорим, че компаниите стават все по-облачни, изнесени в матрицата. Ковид показа ясно, че няма нужда от офиси, от държави. Всеки, отвсякъде може да работи за Гугъл. Така че, въпрос на време е тези компании да започнат да стават все по-независими. И, другото най-важно е, че държавата като такава, няма да има същата роля. Защото, нека си поговорим за това, какво е държавата. Едно предприятие, един завод, сбор от място, гради, хора и машини. Тя осигурява уж спокойно придвижване на всички стоки, като се "опитва" да не пречи на размяната на метариали. В други случаи, направо се меси в тези процеси. Срещу всичко това тя получава, всъщност правилно е да се каже изземва част от придобитото имущество, нещо като рекет-тѝ прави твоите неща, аз срещу определена сума няма да ти преча. Та, това върви до момента в който имаме нужда от земя, от граници в които се разполагаме. След време това ще изчезне. Я си представете, че имаме Гугъл, който се  транслира от сателити в космоса? Та, в момента надпреварата за нови технологии е голяма. В тази връзка, Гугъл е най-големия претендент за спечелването на тази битка. Първо, те знаят всичко за нас. Второ, те са един огромен ETF. Алфабет, от години купува всеки един стартъп, всяка една фирма която е открила ниша в света. Накрая, ще погълнат всичко. Те са нещо като черна дупка, а ние  сме звездите в Космоса. Въртим се в тяхната гравитация, без да имаме достатъчно сила да се измъкнем.

Толкова от мен за днес, обичайте се, наслаждавайте се на Слънцето, на Луната, на звездите. И, не забравяйте да мислите. Не попивайте всичко като гъбата в мивката. Мислете за мазните петна по тенджерата, откъде идват, защо са мазни, защо верото ги измива... Мислете. 

За финал, поздрав  се дна моя любима песен, на която отдавня трябваше да съм направил клип. Яворе, не съм забравил, ще го направя.

Write a comment

Comments: 0

Ventsislav Stanchev Atelier


Photographer, Director, Creative Director of Advertising Atelier. I like to run, to do things such as lamps and traveling with my family. And remember : The only Love you can find on the tops of mountains is the Love you bring up there.