От няколко дни съм в България. Повода е лош, но няма да ви занимавам с него. Личното е лично, нито ще ме разберете, нито искам да ме разберете. Откакто съм тук, срещам хора, които са на война с ума си. Истории за измисления вирус, за лекуването му с греяна ракия, за купуването на ваксинен сертификат са всичко онова, с което се сблъскам навсякъде. Мога да разбера всичко, неверието, отбраната, опълчването,... Но, не мога да разбера едно-Как този изстрадал народ се е отказал от мисловната си дейност? Как стигнахме до положението, в което всеки написан и преписан пост във фейсбук стана закон, независимо от това, че няма никакви доказателсва, че зад него стои безименния бай Пешо, който няма никакво лекарско или друго образование, КАК? Няма да продължавам повече, всеки има глава на раменете си, как и защо я използва, не мога да го съдя. Но, ако имате време, изгледайте този петминутен ням филм, който е заснет през 1907 г. в него се разказва за една грипна епидемия, която бушува в един град. Главният герой, притеснен за здравето си, вижда във вестника реклама за антисептик, който убива микробите, отива в аптеката и купува този антисептик под формата на спрей. От аптеката героят се прибира вкъщи, по пътя се среща с други герои, но ги моли да спазват дистанция. Тъй като е игнориран, той ги поръсва с антисептика си, но това на никого не се харесва и всички "дезинфекцирани" минувачи започват да гонят главния герой. В крайна сметка тълпата го изпреварва на прага на къщата му, бие го и го предава на психиатрична болница.
Режисьорът на филма много фино е уловил „настроението на масите“, които са сигурни, че всички тези „вируси“ са измислени, а лекарите искат да ви умъртвят. Филмът има голям успех и е бил придружен от постоянния смях на публиката.
10 години по-късно испанският грип убива десетки милиони хора...
Write a comment